За книгата: 1988 / Във война дърветата, както и хората, имат своя собствена съдба. Видях огромна гора, отсечена от нашия артилерийски огън. Германците, прогонени от село С., наскоро се бяха укрепили в тази гора; те мислеха да останат тук, но смъртта ги покоси заедно с дърветата. Под падналите борови стволове лежаха мъртви немски войници, телата им бяха разкъсани на парчета, изгнили в зелените папрати, а смолистият аромат на борови дървета, раздробени от снаряди, не можеше да заглуши задушаващата, отвратителна, остра воня на разлагащи се трупове. Изглеждаше, че дори земята с кафявите, обгорени и твърди ръбове на кратерите излъчваше мирис на гроб…